В това видео ще ви покажем кои свредла да използвате при пробиване на отвори в дърво и метал. Свредлата специално за дърво са по-специфични от тези за метал и дърво.
Освен правилното свредло, трябва да знаете и правилния начин и скорост за пробиване на дадения материал. Не на последно място ви трябва и бормашина или винтоверт.
Да започнем със свредлата само за дърво.
Когато кажем свредло за пробиване всеки си представя нещо такова. Това е обикновено свредло с цилиндрична опашка за пробиване на метал и дърво.
Но нека бъдем по-прецизни и да пренесем познанието за средлата на по-високо ниво, като ги разграничим по материала, който ще пробиваме.
Дървото е сравнително мек материал и се пробива с няколко вида свредла в зависимост от диаметъра на отвора, който бихме искали да постигнем.
За отвори до 10 мм се използват стандартни свредла за дърво. Това, по което ще ги познаете е острия връх, който се забива в дървото и така улеснява центрирането на желаното място на свредлото и то не се приплъзва по материала.
За отворите в дърво свредлата са със стандартно захващане и цилиндрична опашка.
При поставянето на свредлото в патронника на винтоверта или бормашината трябва да внимавате то да бъде центрирано между трите рамена на накрайника.
В противен случай, ако е поставено накриво може да се нараните.
Пробива се в фиксиран детайл на не много висока скорост. При пробиване на много бавна скорост няма да постигнете чист отвор. Дървесните влакна ще се разкъсат и ще стърчат на всички страни след излизането на свредлото.
За постигане на чист отвор пробивайте на по-бърза скорост. Така преди да се разкъсат, избутвани от свредлото, нишките ще бъдат срязани.
А най-чист отвор ще се получи, ако още при показването на върха на свредлото от обратната страна на дъската, спрете и продължите пробиването на отвора, но от другата страна, там където се е показал върха.
Когато съединявавате два детайла с видим винт, е добре след пробиването на отвора със по-тънко от винта свредло, да направите легло за главата на винта, така че той да потъне в детайла и да не стърчи. Това се прави с т.н. зекер.
За отвори с по-голям диаметър се използва плоско свредло. То също има остър връх за центриране и предназначено за пробиване на дълбоки отвори.
При работа с такъв вид свредло скоростта на машината трябва да е висока, тъй като обикновено отворът се пробива напречно на влакната на дървото. Опашката на свредлото е шестостенна а не цилиндрична, за по-добро захващане в патронника на машината.
За да се предотврати разкъсването на влакната и отворът да стане красив и чист, спрете да дупчите когато върхът на свредлото се покаже, обърнете детайла и довършете пробиването от обратната страна.
Със плоско свредло се правят и по-дълбоки отвори. Ограничение за дълбочината е дължината на свредлото, която обикновено е 15 см, но ако ще дупчите по-дълбоки отвори, използвайте удължителите за тези свредла.
А още по-големи отвори в дърво се работи с т.н. фрези. С тях се режат главно листови материали като плочи ПДЧ или МДФ.
За разлика от свредлата, фрезите режат по периферията на отвора, тъй като там е разположен режещият ръб.
Първо със свредлото, разположено в центъра на приставката се пробива центриращ отвор и след това се продължава с пробиването.
Самата форма на фрезата ограничава дълбочината на отвора.
При пробиване на отвори в дърво, независимо със средло или друга приставка, е добре отвреме на време да се изважда свредлото или фрезата, за да се премахнат стърготините. Иначе ще изпращате димни сигнали.
Тези приставки можете да ги намерите комплект в различни размери и се използват също за пробиване на отвори за тръби в гипскартон.
Машината, която е достатъчна тук е винтоверт, по-добре акумулаторен, тъй като с него се работи по-удобно и не се уплитат кабели по време на работа.
Често в приставката остава т.н. ядка, която трябва да се извади преди да режете отново, за да не се чудите защо не реже фрезата.
Често се налага да се правят отвори в различни метали и това също си има своите тънкости.
Използват се стандартните свредла за метал с диаметър от 1 до 13 мм. Те са изработени обикновено от високоскоростна стомана, която е изключително твърд материал.
Свредлата за метал са с остър връх и обикновено са с цилиндрична опашка. Това, което трябва да знаете при пробиване на метал е, че свредлото трябва да прави хубава стружка и да реже метала. Иначе главно търкате на едно място.
И за да няма латино танци около мястото за пробиване, използвайте център.
Тъй като металът е сравнително твърд материал и свредлото трудно зацепва в него, трябва с център да се отбележи мястото за пробиване. Всъщност центърът представлява цилиндрично парче стомана с остър връх.
Така свредлото се центрира и не приплъзва или танцува по повърхността и отворът ще бъде пробит на точното място, а малко в ляво.
Когато свредлото е добре заточено по време на пробиването се отделят стружки от пробивания метал.
По правило, колкото по-твърд е материалът, толкова по-бавна е скоростта на пробиване.
Ако се получават хубави дълги стружки, това означава че свредлото е остро и скоростта на въртене е правилната.
Ако не се получават стружки и пробиването е трудно, това означава, че винкелът най-вероятно е пернишки. Но може и свредлото да не е достатъчно остро.