Сензори за движение и присъствие

Когато даден обект се движи тангенциално или странично на сензора,  той пресича повече контактни зони, от колкото ако се движи радиално или към сензора.

Това означава, че трябва съобразите мястото на мотаж с очакваното движение на обектите. Освен това всеки сензор има схема на диапазона на действие. 
Формата не е определяща. Повечето са кръгли, но има правоъгълни и квадратни.
Някои сензори на Щайнел имат диапазон на действие съобразен с формата на помещението. Например правоъгълен за коридор или квадратен за стая.

До тук добре. Зачекнахме върха на айсберга, да продължим нататък.

При по-високите класове сензори за движение, броят на пиродетектори е по-голям. Това определя и по-големия брой  контактни зони. Иначе казано, те са с по-висока разделителната способност. 

Всеки сензор за движение има 2 основни настройки – времето или продължителността на включеното състояние и осветеност, при която да сработва. Настройката на продължителността на включеното състояние ни дава възможност да определим колко време, след като сензорът е отчел движение, лампите да продължат да работят. Плъзгачът с луната и слънцето определя максималната осветеност, при която сензорът се включва. По този начин настройваме сензорът да не активира лампите когато е светло.

При по-високите класове сензори на Щайнел се настройва и обхвата на отделните зони.

Така можете да ограничите обхвата в една от зоните, за да не се активира от кучето на съседите в другия двор и да го увеличите в друга, за да засича обекти пред входната врата например.
Датчиците за движение имат безброй приложения катко навън, така и в различни помещения. Какво, обаче, се случва когато нямаме  движение.

Сигурно ви се е случвало в тоалетната на някое заведение или когато се наведете да си събуете обувките в коридора и се забавите с развръзването на невъзможния възел.

Сензорите за движение са направени да засичат движение или промява в топлинното излъчване в поне няколко контактни зони. Но дори тези, от по-висок клас със своята по-голяма разделителна способност, не могат да засекат дребните движения като помръдване с пръст или завъртане на главата.
За тази цел се използват сензори за присъствие. Те има значително повече контактни зони и могат да се използват в помещения, в които не се очакват ясно обособени движения на обектите. Например бани, тоалетни, класни стаи, офиси. 

Ако един стандартен сензор за движение има 300-400 контактни зони, то този от висок клас има 1000-1500. Сензорите за присъствие могат да имат над 4800 контактни зони. 
Ако стандартния сензор за движение на Щайнел има 300-400 контактни зони, то този от висок клас има 1000-1500. Сензорите за присъствие могат да имат над 4800 контактни зони. 
Това означава, че сензорът ни вижда с много по-добра разделителна способност и различава всяко движение в периметъра му на действие. 

Да, сензорите за присъствие виждат всичко, но какво се случва когато не ни виждат? В някои офиси, съблекални, обществени тоалетни хората са отделени с тънки прегради, които спират инфрачервените лъчи да достигнат до сензора. 

Оначава ли това, че се връщаме от начало и отново ще махаме с ръце, за да не седим на тъмно.
В случаите когато искаме да засичаме обекти зад тънки стени и прегради се използва друга технология. Трябва ни високочестотен сензор. 

Това е активен уред, който работи на принципа на радара. Изпраща сигнал и следи неговото отражение. Този вид сензори засичат и зад тънки прегради и нямат проблем с радиалното движене на обектите, но не могат да се използват на открито. 

Технологията на високочестотните сензори позволява те да бъдат монтирани скрито, зад гипскартон или зад стъклото на осветителното тяло.

Както видяхте има различни видове сензори използващи различни технологии и с различни характеристики. Това, което трябва да запомните е, че няма най-добър сензор, има най-правилен сензор за конкретното приложение. А какви са стъпките, за определим правилния сензор за нашето приложение?
Първо – дали ще бъде за външно или за вътрешно приложение?
Второ -  какво движение се очаква в зоната – дали ни трябва сензор за движение или сензор за присъствие. В някои случаи, при градинско осветление например, ни трябва датчик само за осветеност.

След това каква е формата, размера на помещението. Има сензори специално разработени за коридори, други с квадратна зона на действие, защото повечето помещения  са квадратни.
Трябва да се отчете и дали има прегради или тънки стени, зад които искаме да засичаме обекти.

Важно е също какъв ще бъде монтажът – на стена, на таван или пък вграден.
И не на последно място, имаме ли изградена инсталация. Ако нямаме, можем да използваме сензор, който се монтира на мястото на стандартен ключ за осветление или направо осветително тяло със сезор.

И ако не искате да има дискотека в къщи, изберете подходящия датчик за всяко помещение.