Независимо какъв сифон сте избрали – дизайнерски или по-обикновен, има два размера, които трябва да бъдат съобразени с вашата мивка – размерът на канализационната тръба, който обикновено е ф50 и размерът за решетката на мивката.
Чудя се какво може да се обърка при монтажа?
Как се използват стопяемите лепила и пистолети? Топлото лепене има много предимства, от които най-голямото е бързината. Със стопяемо лепило се лепят различни материали за много кратко време. Съществуват различни стопяеми патрони за различни приложения. Добрите пистолети за...
Какви видове твърдосплавни свредла има и какво ги отличава от останалите? Как да ги използваме и как да различим качествено от некачествено свредло?
Рязането на первазите си има своите тънкости. Ако ъгълът на стената не е идеално прав, единственият начин да монтирате первазите правилно е с шаблон за монтаж на первази.
Шаблонът измерва ъгъла на стената и го пренася съвсем точно при рязането на первазите.
Всеки от сифоните си има своите плюсове и минуси – едните са евтини, но се запушват по-бързо и трудно се почистват, другите са по- лесни за монтаж. Има и дизайнерски сифони, които монтирани под мивката изглеждат елегантно.
Обиновените ПВЦ сифони освен с твърда връзка към канализационната тръба, могат да бъдат и с гъвкава гофрирана тръба. Но тя задържа много мръсотии и трудно се почиства.
Затова препоръчително е да си купите сифон с твърда връзка, което обаче предполага по-прецизно оразмеряване на тръбите, за да не се окаже след това, че три пъти я мерите и режете, а тя все къса.
Задължително е да се сложи и уплътняващ маншет в канализационната тръба. Така ще се запучи отворът плътно и няма да излизат нито миризми, нито вода.
Най-често винтът за фиксирането на решетката е изработен от метал, който ръждясва. Сякаш никой не се е сетил, че от там ще тече вода непрекъснато. А той ръждясва така, че повече не може да се отвърти.
Та още преди да го монтирате, си купете винт неръждавейка и го сменете.
Металният тръбен сифон е доста по-елегантен от пластмасовия и се монтира лесно. Ако са спазени разстоянията, за които говорихме преди да монтираме мивката, няма да се налага и рязане на тръбите.
Витлото се монтира в отвора на мивката и се слага сифона. Всички уплътнения трябва да са си на мястото, така че проверете по масата дали не е останало някое от тях.
Понякога се налага рязане на тръбите на сифона, за да се скъсят. При вкарването на тръбата, тя не трябва да опира в коляното от канализационната инсталация, защото водата няма да може да се оттича свободно, а това ще доведе до запушване.
Затова оразмеряването трябва да е точно.
Обикновено върху диска за рязане, който се слага във флекса, са отбелязани материалите, които са подходящи за него. Няма нужда да режете тръбата с диамантен диск, а такъв за метал.
Където тече вода и има сглобка – трябват и уплътнения, така че след рязането на тръбата трябва да се поставят отново.
При монтажа, тръбата както казахме трябва да влезе навътре в канала, ама и не чак толкова навътре, за да не направи тапа и водата да не може да се оттича свободно. Както се казва – трябва да го почувстваш.
|
Всички права запазени © Copyright 2019 |