Монтаж на мивка

Ще се върнем малко назад във времето и ще направим едно обобщение на всичко, което трябва да е спазено при изпълнението на ВиК проекта още преди да са залепени плочките.

Изводът за канала  се центрира срямо мивката и е на 55 до 58 см разстояние от готовия под на банята. Като под готов под разбираме подът със залепени вече керамични плочки.

Изводите за стоящ върху мивката смесител трябва да са на разстояние от 60 до 63 см от готов под. Десният извод е за студената вода, а левият за топлата. Разстоянието между тях е от 8 до 15 см. Ако се предвижда ботуш, изводите се правят на 8см.

Ако сте решили смесителят да е със стенен монтаж, то тогава изводите се преместват на височина 100 см от готов под и разстоянието между  този за топлата и този за студената е 15 см.

За удобно ползване, горният ръб на мивката е на 85 см от готовия под.

Първо се отмерва разстоянието от 85 см, където трябва да бъде разположен горният ръб на мивката.

На тази височина  се залепва хартиено тиксо, горе долу колкото е широка мивката и с нивелир, се начертава линията, която определя, отбележете, горния ръб на мивката.

Тези сантиметри не са случайни. Направени са изследвания и срямо средната височина на хората е установено, че ако горният ръб на мивката в банята е на 85 см, то тогава е най-удобно нейното ползване.

Ако средният ръст на хората се промени и нашите пра- пра- внуци станат много високи, то тогава сигурно мивките ще се монтират на 1 м. Но за сега  разстоянието остава 85 см.

Обикновено при стандартните мивки, монтажните отвори са разположени на разстояние 28 см един от друг и на 5 см от горния ръб на мивката. За всеки случай проверете вашата мивка.

На 5 см от линията, определяща ръба на мивката се залепва второ тиксо и това вече е височината, на която ще пробиваме. Залепването на хартиено тиксо преди да драскаме с молива, ще ни спести много търкане след това.

За да не стане грешка и да пробиете отвори на грешното място, отлепете лентата на височина 85 см.

Отмерват се 28-те см за отворите – по 14 см от двете страни на линията, указваща центъра на мивката и сме готови за пробиването на отворите за дюбелите.

Пробиването на плочките е отговорна задача. Трябва да го направите така, че те да не се спукат. Редовно виждам монтажници да пробиват плочките директно с ударната функция на перфоратора. Рискът да се счупи цялата плочката е голям, а в най-добрия случай се отчупват доста големи парчета.

При правене на отвори в стена, със залепени плочки, трябва да се пробият няколко слоя с различни характеристики, като отворът трябва да е с размера на дюбелите, които ще се монтира  в тях.

Първо се пробиват плочките със специалното свредло за отвори в меки керамични покрития. Преди да започнете пробиването, трябва да се чуе характеният скърцащ звук.

След това с къртача и свредло за бетон се пробива и отвора в стената.

И гледайте да не пробиете тръбите на водопровода. Ако не сте сигурни откъде минават, проверете. Аз винаги си правя снимки на тръбите с ролетка, за да знам дo сантиметър къде са. Само си представете ако текне вода във вече готовата и ремонтирана баня. Едно незабравимо приключение!

Първоначално машината е настроена на работа без удар. След като сме сигурни, че вече пробиваме стената, превключваме на работа с удар.

В отворите се набиват дюбелите от комплекта за монтаж на мивка.

Самите крежни елементи имат спечифична форма – часта, която влиза в дюбела е винт, а часта, където се фиксира мивката е с резба и средната част, за захващане с ключ.

Гайката от комплекта се завива на ръка до края и с лула, която има по-дълго рамо от ключа, се завива винта в дюбела. След това гайката се развива.

Готово – отворите са пробити, болтовете са монтирани, остава само да фиксираме и мивката.

Преди да затегнем болтовете трябва да нивелираме мивката. Отворите на мивката са направени по-широки, за да се осигури допуск за прецизно нивелиране.

Монтажът на мивката не отнема много време. Знаеш ли как – дори плочките ще останат здрави.