Нови есенни багри в декупажаЗлатната есен си отива тихо – като падащо листо. Булевардите стават още по-сиви, улиците по-мрачни и градския пейзаж неусетно започва да навява тъга. Без да искаме, без да имаме повод дори, сещаме се за най-тъжните си спомени, за хората, които са ни наранявали и за болката, която са ни причинили. И ако тогава сме изпадали в депресия, сега отново сме на една крачка от нея. Как да избягаме?