Лобелия

У нас най-често се среща  Лобелия еринус (Lobelia erinus), чиято родина е Южна Африка. Това е многогодишно растение, но се използва като едногодишно. На височина достига от 10 до 25 см. Тънките разклонени стъбла образуват рехаво храстче с дребни яйцевидни листа, назъбени по краищата. Дребните цветчета, обагрени в синьо, виолетово, бяло или червено-лилаво, обсипват растението от юни до октомври.

Всички лобелии са влаголюбиви и се развиват добре на влажни глинести или песъчливо-глинести почви. Те трябва да са добре запасени с хранителни вещества.
Освен това обичат топлината и най-хубави стават, когато се отглеждат на открити, добре огрявани от слънцето места.
Водните лобелии изискват плитки езерца или заблатени места, където част от листната маса е потопена във водата.

Размножаването на лобелиите става чрез засяване на семена. Първият посев може да направим още през февруари, така че когато през май дойде времето да изнесем разсада в градината, някои растения вече да цъфтят. За приготвянето на разсада се използва не много богата почва, защото иначе покълването се забавя. Дребничките семена се подреждат върху добре навлажнената почва и само се притискат в нея, но не се засипват с пръст. Нужна им е температура около 15-18 градуса и поливане с пулверизатор. Младите растения се пикират по 4-5 в саксийки. Такива гъсти разсади по-добре гарнират определените им места, когато ги засадим в градината или в различни съдове.

Не е нужно да подхранваме лобелиите. Многото хранителни вещества водят до прекомерно разрастване на листната маса и до по-малко цветове.

Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване.
Вода: Предпочита влажната почва.
Подхранване: Не е нужно.