Гербер/ Gerbera

Родът включва около 80 вида тревисти растения с късо стъбло и удължени листа, разположени в розетка, от която в ранна пролет до късна есен се появяват голи, мъхести цветоноси, с единични кошнички от ефектни цветове.

Цветчетата на герберите са страхотни “маргаритки” с диаметър на цвета от 4 до 15 см., в богата цветна палитра – бели, розови, бледооранжеви, кремави, жълти, оранжеви, червени, малинови и др. “Цветът” всъщност е съцветие и се състои от 2 вида функционално различни цветове – в центъра са разположени плодни тръбести цветове (от тях се образуват семената), а по края на кошничката има 1-3 реда безплодни езичести цветчета, чиято функция е само да привличат насекомите. Плодът е семка. Гербера е родом от тропическа Африка и Азия, затова на открито расте само в страните с топъл климат. В по-студените райони може да се отглежда само в парници, оранжерии, като стайно растение и в зимни градини.
Тези цветя са фоворити за флористите, заради стотиците сортове в най-различни цветове, с изключение на синьото и лилавото. Това привличащо погледа цвете е атрактивно не само за хората, но и за пчелите и пеперудите.

В промишленото цветарство са известни няколко типа гербери:
- дребноцветни (диаметър на съцветието 8-10 см.), с изящни тънколистни съцветия;
- широколистни (диаметър на съцветието 12-15 см.). Това са най-продуктивните сортове, от едно растение могат да се получат до 60 съцветия;
- кичести;
- двуцветни сортове.

Размножаване
При размножаването със семена се получават много голям брой растения, но те не са еднородни и много от получените растения по продуктивност и декоративност често отстъпват на родителските. Засяването на семената се извършва през пролетта, в субстракт от чимовка, листовка и угнил оборски тор, в пропорции 2:1:1, като се добавя и пясък. От засяването на семената до цъфтежа минават 10-11 месеца. Младите растения цъфтят в продължение на 3-4 месеца. Малките растения с 2-3 истински листа се пикират, а когато станат с 4-5 листа, се прехвърлят в индивидуални саксии. Когато след това започнат да нарастват, трябва редовно да се подхранват с комплексен минерален тор с пълен набор от микроелементи, което способства за добър растеж, обилен цъфтеж и изработка на устойчив имунитет.

При ценните сортове размножаването става с разделяне на туфата, когато растението е 3-4 годишно, като задължително на всеки дял трябва да има поне една вегетационна пъпка. Премахват се цветоносите и почти всички листа, а корените на разделените растения се съкращават. В този вид растенията се засаждат и се поливат обилно. От вкореняването на новополучените растения до началото на  цъфтежа са необходими 10-11 месеца.

Промишленото размножаване става с резници или in vitro.

Болести и вредители
За да понижи рискът от появата на паяжиновиден акар, се поддържа висока влажност на въздуха.
Герберите са силно податливи на гъбни и бактериални заболявания, затова трябва да се спазва нужният светлинен и температурен режим при отглеждането им. Не бива да се торят с органични торове, а профилактичното пръскане с подходящ меден препарат ще ви спести доста грижи. Заразените тъмни, кафяви листа с черни точки се отстраняват и унищожават, след което растението се обработва с фунгицид.
Трябва също да се следи и за поява на белокрилка и още при забелязването на първите насекоми, да се пръска с инсектицид.