Финикова палма

Възрастния индивид представлява, дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрялите листа.

Период на цъфтене: август - септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като се има предвид, че на едно растение те биват, или мъжки, или женски,  т.е тя е двудомно растение. Плода (фурма) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда.

Размножаване: чрез семена или издънки. В рода има няколко вида, но като декоративни основно се отглеждат три вида:

• Phoenix dactylifera (Същинска Финикова палма)
• Phoenix canariensis (Канарска финикова палма)
• Phoenix roebelinii

Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени сандъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.

Родината на Канарската финикова палма са Канарските острови. Произхода на Phoenix dactylifera (в превод от латински означава: феникс имащ пръсти) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка, като парково растение. Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 метра стъбло. Наричат е още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет, краката на тази палма са във вода, а главата и