Балсамово дърво

Смолата изтича от наранените стъбла на балсамовите дървета. За да се получи, кората на дървото се удря с тъп предмет. След две седмици кората пада, а от образувалата се рана се отделя балсам. За да се увеличи потока на изтичане, раната се изгаря до овъгляване на повърхността и, а после се увива с парчета плат. Понеже изгарянето на дървото става с главни на голяма височина, това изисква доста сръчност. Парчетата плат, напоени с балсам, се изтискват, а  полученият балсам се вари във вода и се излива във варели. Тази манипулация с осакатяване и изгаряне на дървото продължава 6 седмици, при което от едно дърво се получава средно 2 кг балсам. Насмоляването може да започне при 10-годишни дървета и да продължи, докато станат на 30 години.

Перувианският балсам намира приложение в парфюмерийната промишленост и като средство, което създава трайност на ароматите в хранителната промишленост. Прилага се в лечебната практика като антисептично средство. Бил е популярен през Втората световна война като средство за по-бързо „узряване” на гнойните рани.

Начинът за получаване на перувиански балсам е описан за първи път през 1576 г., но после получаването му е било забранено. Едва през 1860 г. Англииският аптекар Дорът е описал и илюстрирал произвеждането на балсам.

По вид дървесината на балсамовото дърво напомня махагон и се цени в строителството и в мебелната промишленост.