Пеперомия/ Peperomia

Семейство: Пиперови - Piperaceae

При различните видове височината варира от 15 до 50 см. Ако искате го да отглеждате, трябва да знаете, че пролетта и есента са подходящите сезони за размножаването му.

В природата са разпространени над 1000 вида пеперомии, разнообразни по форма на стеблата, форма и вид на листата, цвят.
Те се делят на 3 групи: с изправено стебло, пълзящи и компактни.

Листата са с най-разнообразна форма, цвят и рисунък, гладки, кадифени или набръчкани.

Цъфтят от късна пролет до края на есента. Цветовете приличат на миши опашки и представляват миниатюрни цветчета върху тънко право стебълце.

Някои по-влаголюбиви видове – меколистните – могат да се използват в терариуми.

Дебелолистните видове са по-подходящи за централно отоплявани помещения, тъй като са по-нечувствителни спрямо сухия въздух.

През зимата растението губи част от листата си – през това време не се тори.

Всички видове пеперомии унищожават болестотворните бактерии във въздуха (стрептококи, стафилококи и др.).

Красотата на пеперомията идва от силните и ярки окраски в рисунака на листата му. Те са яйцевидни или сърцевидни. Съществуват както дебелолистни, така и меколистни видове. Дебелолистните са по-подходящи за жилища с централно отопление (парно), поради факта, че са не толкова чувствителни към сухия въздух. За разлика от тях меколистните са подходящи за отглеждане в парници.

Пеперомията е непретенциозно растение, което без особени грижи може да отглеждате в дома си.

Някои видове:

• Peperomia obtusifolia – с изправено стебло и овални листа
• Peperomia clusiifolia - прилича на peperomia obtusifolia, но листата и са изпъстрени с кремаво и розово-червено
• Peperomia caperata – повечето са компактни, но има и пълзящи; повечето имат кадифени набръчкани сърцевидни листа
• Peperomia hederaefolia – пълзяща
• Peperomia magnoliaefolia – с изправено стебло
• Peperomia argyreia – компактна – шарките на листата са като динена кора
• Peperomia scandens – пълзяща – с розово-зелени стебла и овални, заострени на края листа, дълги около 5 см
• Peperomia glabella – пълзяща – с къси стебла и закръглени ярко зелени листа
• Peperomia pellucida – първоначално стеблата са изправени, а по-късно – стелещи се, листата са малки, леко нагънати, закръглени
• Peperomia pereskiaefolia – първоначално стеблата са изправени, а по-късно – стелещи се. Листата са събрани в розетки по 3 – 5, елипсовидни, заострени накрая. Те са тъмно зелени с три дъгообразни жилки.
• Peperomia rotundifolia – пълзящо растение с кръгли, малки – до 1 см в диаметър, листенца, закрепващи се за зелените стебла с къси дръжчици.

Температура:
Умерена температура, зимата – температурата може да падне и малко под 18оC, но да не е по-ниска от 12о – 14оC. Пъстролистните видове изискват повече топлина в сравнение със зелените.

Светлина:
Светло, полу-сянка, непряка слънчева светлина.
Може да вирее и на изкуствено осветление, но не е най-добрият вариант.
Пъстролистните видове изискват повече светлина в сравнение със зелените.

Поливане:
Умерено, зимата съвсем оскъдно – не със студена вода!

Пръскане:
Обилно – по време на растежа, зимата – НЕ !

Влажност:
Висока въздушна влажност!

Торене:
На пролет, лято – на 3 седмици

Пресаждане:
Само, ако саксията отеснее много – пролет – в съвсем малко по-големи саксии (имат малки корени). Добър дренажен слой!

Размножаване:

• Размножава се чрез връхни или листни резници през цялата година, но много малко от тях успяват да се вкоренят. Засаждайте в малки саксии, най-добре пролетно време. Почвата трябва да е рохкава хумусна със смески от пясък.

Уточнения за размножаване:

• За компактните видове – трудно:
• Листни резници – в пръст – забожда се лист, заедно с дръжката (при някои видове отделният лист не възпроизвежда точно майчиното растение и резултатът може да изненада);
• Листни резници – във вода;
• Разделяне на корените.

За видовете с изправено стебло и стелещите се:

• Връхни резници – във вода;
• Разделяне на корените.

Някой проблеми:

• Ако листата се сбръчкват, съхнат и опадват, причината може да е прекалено висока температура (над 27о), прекалено ниска температура (под 13о) или засушаване;
• Ако листата са меки, чернеят и опадват, стеблото също е меко – преполиване;
• Ако листата са меки и бледи – прекалено много светлина;
• Ако по листата се появят жълти, а после и кафяви петна – изгорено от слънце;
• Ако растежът спре или новите листа са по-малки – недостатъчно хранителни вещества;
• Ако новите листа са жълти или се появят ръждиви петна – преторяване;
• Ако листата падат през зимата – редовно простудяване;
• Ако листата падат през останалото време на годината – засушаване на почвата и / или недостатъчна въздушна влажност. Необходимо е редовно (но умерено) поливане и повишаване на въздушната влага – ако се реагира навреме, започват да никнат нови листа.

Не правете това:

• Преполиване;
• Засушаване;
• Въздушни течения;
• Ниски температури;
• Резки температурни промени.

Болести:
Гниене на стеблата – Част от стеблата или корените стават меки и загниват. Може да бъде поразена и основата на стеблото. Тази болест обикновено се разпространява бързо и растението умира. Болестта се развива при растения с преувлажнена почва, при ниски температури и недобро проветряване.
Като правило заразените растения се изхвърлят заедно с почвата.
Ако заболяването е в начален стадий, може да се направи опит да се спаси растението, като се премахнат всички поразени тъкани и се третира с фунгицид.

Вредители:

• Акари – предпоставка – сух въздух. Появява се паяжина в междувъзлията на стеблата, листата омекват и опадват.
• Трипс – предпоставка – висока температура и ниска влажност на въздуха. На долната страна на листата се струпват многочислени колонии, а на горната страна на листата се пжава се чрез връхни или листни резници през цялата година, но много малко от тях успяват да се вкоренят. Засаждаоявяват светли точки – в резултат горната страна на листата става сиво-кафява със сребрист блясък.