Килимите

Азиатските народи в страните с рязък континентален климат са тъкали и вълнени и копринени килими. За бедуините те са били първо необходимост, а след това предмет за разкош. Постилали са ги в помещенията и са ги закачали на стените. По този начин се е съхранявала топлината, създавал се е микроклимат. Вълнените килими са се плели и тъкали на ръка. Във всяко село са имали своите декоративни предпочитания и техника за изработване. Постепенно по количеството и качеството на килимите са започнали да оценяват материалното състояние на хората. Килимите са се наследявали, а по-заможните стопани са си поръчвали килими при художници, които са станали произведение на изкуството.

В средновековна Европа източните килими са се появили в замъците на бароните и херцозите заедно със завърналите се  от Азия кръстоносци. Най-богатите и разкошни образци са се окачвали в кралските покои. От този период започва увлечението по персийските килими.

По способа на изготвяне килимите са ръчна и машинна изработка. Ръчно тъкания килим се явява произведение на изкуството. Такива килими са скъпи и се оценяват в аукционите, в зависимост от времето и мястото на изработката. Възрастта на килима може да е 300 години. Колкото е по-стар килима, толкова е по-скъп.

Материалът, от който е произведен килима, може да бъде различен: вълна лен, коприна, памук, при това основен е винаги памука. Най-скъпи са копринените килими, но те се срещат много рядко. По-често се срещат килими от вискоза, памучна имититация на коприната.

Техниката на изработване на традиционните източни килими е възлово плетене по памучна основа. Съществува и техника на бродиране с кръстат бод на ръка по основа, състояща от залепени по между си нишки. Тези килими приличат много на тъканите гоблени и служат основно за украса на стени и мебели. 

Качеството на килимите, тъкани с машини се определя основно от плътността на килима, по точно с количеството възли на квадратен дециметър. За килимите ръчна изработка това правило не важи. Всяка държава си има своите традиции и предпочитания към плътността на килимите.

Килимите машинно производство се различават значително от ръчно тъканите килими по техника на производство и по материали. Основно се използват синтетични материали (акрил, полиестър, полиамид) и вълна.

Да се провери качеството на килима можем и сами. Нишките на килимите с добро качество са завити, което осигурява дълго вечност и добри експлоатационни качества. Колкото е по-сложно да стигнете пред нишките до основата на килима, толкова е по-добро качеството му.

При фабричното производство на килими съществуват няколко вида технологии. Един основен вид са мокетите. Те притежават размери, удобни за покриване на големи повърхности.