Да Знаеш Как - Онлайн Магазин за домашния майстор

Мисия Моят Дом

Обучение на гонче

8
гласа
Дресировката на гончето е сравнително по-лека от тази на птичаря. Тя също така бива къщна и полска. Гончето е с по-независим характер от птичаря и поради това е нужно доста търпение, такт и твърдост.
Обучение на гонче-1 Обучение на гонче-2 Обучение на гонче-3

КЪЩНА ДРЕСИРОВКА
Тази дресировка започва когато кученцето навърши третия месец. Приучваме ученика към чистота, даваме му име и с "тук" го призоваваме да идва при нас. Обръщаме особено внимание на урока "тук". Гончето трябва да свикне веднага да се отзовава при нас, когато командуваме "тук". Не трябва да забравяме да го възнаграждаваме с лакомства и да го ласкаем често, защото то е много чувствително към добрите обноски. Като говорим за дресировка на гончето, имаме предвид само следните раси чуждее ранни гончета: английски бигъл, французкия четинест вандейски асет и германския твърдокосмест дакел.
Урокът "седни" можем да прескочим, но трябва да се стараем а обучим кучето добре да лежи при заповедта "легни". Лягане-о пред храната, невземането на същата, отзоваването от пос-едната са уроци, които ще запознаят гончето с командите "не" и 'вземи". Командата "вземи" можем да заменим с командата "дръж", с оглед на практическия лов, където ще караме гончето да догони ранения от нас заек, било да се нахвърли върху настигнатата ударена лисица.
Привикването към гърмежи не ще ни създаде трудности; гончетата рядко се страхуват от изстрели.
При търсенето не е нужно строго да се придържаме към упражненията, посочени в къщната дресировка на птичаря. Вместо зигзаци, с месото чертаем дълга линия - ту права, ту крива, ту най-сетне кръстосваща се на някои места. Някъде не влачим месото по земята - прекъсваме линията, за да я продължим наново. Именно на тези последни места трябва да помагаме на кучето да намери продължението на оставената от месото следа, като го заставяме да прави все по-големи кръгове около мястото, където последната се губи.
Лесно ще обучим гончето и в апорт, като се ръководим по дадените за това указания в къщната дресировка на птичаря1.
Къщната дресировка на гончето не е така сложна, както тази на птичаря. РГужно е само по-голямо постоянство по време на отделните уроци.

ПОЛСКА ДРЕСИРОВКА
За да пристъпим към нея кучето трябва да е навършило поне 8 месеца. Освен това, с оглед на закона за лова, не може да проведем дресировката преди откриването на ловния сезон. През първия сезон не бива да пускаме кучето да гони на сняг. Трябва две години наред то да преследва дивеча на черна земя и едвам тогава да го оставим да гони и на сняг. На черна земя кучето привиква да работи изключително с носа си. На сняг то се доверява отначало на очите си и не е чудно да почне да се движи в обратна посока по оставените дивечови следи. Ето защо обучението се провежда само по черна земя, за да привикне кучето да се доверява само на обонянието си.
За единствено помагало трябва да имаме силна свирка, с която да приканваме ученика да се връща при нас.
Не е зле, преди да пристъпим към самата дресировка, да направим няколко излета навън, но не из ловни терени. По време на същите излети трябва да подложим на кратка проверка усвоената къщна дресировка, като наблегнем на незабавното отзоваване при изсвирване, на усърдното и щателно търсене и на правилния апорт.
За препоръчване е в началото на самата полска дресировка да не носим пушката си, както и да избягваме да водим кучето заедно с други гончета. По-добре е само то да търси и да свиква да огравя кръстосаните дивечови дири. Не трябва да провеждаме дресировката и в местности, изобилствуващи с дивеч, защото коге.то кучето гони даден дивеч, то може да се натъкне и на друг и да напусне първия, за да преследва втория.
Най-добри гончета са тия, които лаят само по следите на вдигнатия от тях дивеч. Но има гончета с недостатъци, които правят лова невъзможен. Макар и рядко, случват се гончета, които гонят дивеча без да се обаждат. Както си стоим, изведнъж налетя-ва някой заек върху нас, без да сме били предизвестени за това от какъвто и да е лай на мълчаливо преследващо куче. Обратно, други гончета се разлайват силно и продължително още при откриване следите на дивеча. Последният напуща преждевременно леговището си и още отрано поставя голямо разстояние между себе си и кучето. Трети пък, своенравни и глупави, лаят по собствените си дири или по тези на самия ловец. Много от тези кучета, разбира се, поправят този си недостатък, но има и такива, които го запазват. Най-сетне има и гончета, лишени от добро обоняние, които преследват дивеча само на очи; навре ли се той из гората, гоненето спира и лаят замира.
Случва се понякога нашият ученик отначало неохотно да търси, да не смее да се отдалечава от нас и да не се решава да навлиза навътре в гората. Това не трябва да ни отчайва. След известно време подобни кучета се престрашават и стават много добри гончета.
За първото излизане на ловния терен избираме някой тих облачен ден. Ако преди два-три дни е валяло, земята ще бъде влажна и кучето ще може по-лесно да открие и следва оставените през нощта дивечови следи. Ако времето е топло и слънчево, 0 земята изсушена от продължителната лятна жега, оставената в следите дивечова миризма е слаба и бързо изчезва. В този случай кучето ще вдигне дивеча само ако случайно се натъкне на него и не ще може успешно да го следва. Поради това трябва да изчакаме подходящо време, когато ще можем да бъдем сигурни, че кучето ще намери дивеча по следите и не ще бъде принудено безцелно да се скита из гората. По такъв начин то веднага ще разбере в какво се състои неговата задача - да открие дивеча и да го преследва след неговото вдигане.
На мястото, където сме решили да проведем обучението, по-галваме кучето, пускаме го и с команда "търси" го насочваме да дири в дадена посока. Отначало то ще се придържа близо до нас, защото му липсва още инициатива и самоувереност, а и самата тиха, безмълвна гора го плаши. Ободряваме го и поощряваме неговото търсене, като навлизаме с него навътре в гората. Така то се окуражава и започва да се отдалечава малко от нас, като души по земята. Свикне ли така само да се движи, отбягваме да му се обаждаме начесто и да го следваме от много близо. Все пак, не трябва и да го изпущаме от очи, за да можем да следим неговата работа.
Отначало множество неща ще го заинтригуват: къртичини, миши дупки, бавнодвижещи се едри насекоми, прехвръкващи из драките малки птички. Но постепенно кучето засилва търсенето си, размахва бързо вирната си опашка и души продължително с прилепнала към земята муцуна. То ту се затичва, ту намалява хода си, ту най-сетне се застоява на известни места - вероятно е надушило нещо. Не трябва да му се месим, нито дори да го ободряваме. Нека то само вдигне дивеча от леговището му. Ако гончето не залае по следите му, дивечът не ще се вдигне. Ако кучето попадне на заек и се доближи до него, без да лае по следите му, последният не ще се вдигне, докато гончето не го "настъпи". Но лисицата почти винаги усеща мълчаливо приближаващото се по следите й гонче и се отдалечава преди още то да се е натъкнало на нея. Изведнъж кучето залайва силно и често - то е вдигнало дивеча. Ако сме наблизо и виждаме вдигнатия дивеч, тутакси командуваме "дръж", за да насърчим кучето в неговото преследване.
Дивечът взема известна преднина и звънкият лай на нашия помощник не е вече така чест. Добре е да следим лова отблизо, за да помогнем на кучето, когато то обърка дивечовите следи.
Това е почти неизбежно при младите и още неопитни гончета. Чуем ли, че кучето престане да лае, отиваме при него и тихо го ободряваме с "търси, търси". Възможно е след известно време гончето да попадне отново на следата и с лай да продължи преследването. Но ако лаят замре отново, отиваме на мястото, където кучето е загубило дирята, и го заставяме да търси в кръг около самото място, като дори го придружаваме и поощряваме с командата "търси, търси". Въпреки направените няколко кръга, кучето не открива оставената от дивеча следа. Вероятно имаме работа със заек, който се е върнал по собствените си дири и е кривнал встрани. Ако сме забелязали пътя, по който гончето е стигнало до загадъчното място, принуждаваме го да се завърне бавно по собствените си дири и да търси ту вляво, ту вдясно от тях. Голяма е вероятността то да попадне на следите на кривналия от първоначалната посока заек и скоро ние го чуваме отново да лае. Това са обикновено трудните моменти при гоненето на вдигнатия дивеч, който, за да прекъсне следите си и да заблуди кучето или прави скок от мястото, на което продължително се застоява, или се връща по собствените си дири, за да кривне после встрани.
Трябва да наблегнем сериозно върху необходимостта да привикнем кучето да прави няколко последователни и уголемяващи се кръгове около мястото, където е объркало следите, било че те са кръстосани нагъсто (когато дивечът се е въртял на едно място), било че са прекъснати (когато дивечът се е отдалечил напред с голям скок). При тези кръгове, в повечето случаи, гончето попада на прясната дивечова следа.
Вдигнем ли ние сами дивеч, видим ли някъде такъв да се движи, моментално повикваме гончето със свирката и го насочваме да търси от мястото, където сме се натъкнали на дивеча, или през което последният е преминал. Понеже следата е прясна, кучето ще започне да гони по нея.
Още от първите няколко излета можем да прозрем дали гончето ще оправдае надеждите, които възлагаме на него. Но не трябва преждевременно да отстраняваме индивиди, които отначало търсят плахо и не смеят да се отдалечават от нас. Както споменахме вече, след известно време подобни кучета могат да станат прекрасни ловни помощници.
През следващите излети вземаме и двуцевката си. Кучето ще има възможност да "настигне" най-после гонения дивеч. Гончето е пуснато. Не след дълго чуваме честия му лай, който постепенно става равномерен. Лаят ту се отдалечава и отслабва, ту се приближава и засилва. Няма съмнение - дивечът идва към нас. Заставаме на подходящо място и чакаме появяването на гонения дивеч. При сполучлив изстрел не се помръдваме и чакаме самото куче да се натъкне на поразения дивеч. Оставаме го да го подуши, да го поразтърси и с команда "дай" поканваме ученика да ни го донесе. Започне ли кучето да разкъсва дивеча, веднага се намесваме и със строго "не, не" го заставяме да не върши това.
Когато сме ранили лисица и виждаме, че тя не може да даде сериозен отпор на кучето, насъскваме последното да се нахвърли върху нея. Оставяме го да я доумъртви. По този начин то става по-храбро и по нападателно.

източник nalov.com

Категория Категория: Лов и риболов

Категория Тагове: лов, гонче, обучение,

0 Коментара

Добави коментар

друга картинка

antibot