Направи си сам... ракия!

И все пак, въпреки че сме си набавили зимна екипировка и знаем как да я използваме правилно, никой не е застрахован от коварно намокряне на краката или 35-минутно киснене на някоя автобусна спирка при -17 градуса и вятър със скорост 32 м/сек. При тези обстоятелства нито непромокаемите обуща, нито шапката-ушанка от кожа на канадски бобър, закупени за кой-знае колко пари, могат да бъдат особено полезни.

Какво да правим тогава?!

Решението е просто и се нарича... ракия!

В умерени количества (много умерени!) домашно приготвеният еликсир може да се окаже животоспасяващият фактор в борбата ти с природните стихии. Една глътка домашна грозданка е способна да възвърне топлината и живителните сили дори и на 4-килограмово паве! А как да си я приготвим? Ето ги съставките...

- Грозде, сливи, кайсии или какъвто и да е плод, който майката земя ражда. (И дини стават!) Необходимо е те да престоят в бидони около месец, за да ферментират. Така получените джибри са изходният материал за ракията. Без тях НЕ може!

- Казан – хитроумното устройство, което позволява гореописаните джибри да отдадат аромата и алкохола, заключени в тях от силите на природата и човешката изобретателност. Капакът на казана се замазва с просто тесто за уплътнение. Защо тесто? Защото ако остане, може да се метне на мекици. И без казан НЕ може!

- Дърва – най-подходящо е бялото или черното меше (дървесината на бука или дъба e бяло меше, на габъра-черно), нацепено и нарязано на цепеници с подходящи размери. Тук трябва да се има предвид, че по-дебелите дърва горят по-дълго, но и отдават топлина по-бавно. Идеалният огън се постига чрез микс от дебели и по-тънки цепеници – хем да не загаря джибрата, хем да й е достатъчно топло.

- Мерак – ракия набързо не се вари! Скъпоценната течност трябва да тече като косъм! И в никакъв случай да не се пресича! Спре ли веднъж благият поток, процесът се опорочава. Тръгне ли много силно, та чак пара да пуска, хаби се материал!

- Мезе – ракията, която варим, е пряко отражение на труда и духа, които сме вложили в процеса. Затова на казана никой не бива да е сърдит или нещастен. Най-очевидният начин за осигуряване на това условие е ланшната ракия. А да пиеш ракия без мезе е като да правиш секс сам – хем душата си кривиш, хем не е тертиплийско някакси…

И накрая, най-важното. Никакви жени не е разрешено да доближават мястото на свещенодействието, освен ако не носят салата или туршия!