Хармония на цветовете според Итен

Такива преценки са лични мнения без обективна стойност.Понятието "цветова хармония" трябва да се издигне над субективно обусловеното усещане и се превърне в обективна закономерност. Хармония означава равновесие, симетрия на силите. Изучаването на физиологичните процеси при цветното зрение ни приближава дo решаването на проблема. Ако известно време наблюдаваме един зелен квадрат и след това затворим очи, в окото ни ще се възпроизведе образ на червен квадрат. Ако

гледаме червен квадрат, в резултат ще видим зелен квадрат. Този опит можем да направим с всички цветове и ще установим, че като следващ ще се възпроизведе винаги допълващият цвят. Окото изисква или изработва допълващия цвят. То само се опитва да възстанови равновесието. Това явление се определя като последователен контраст. Един втори опит се състои в това да поставим в един чист цвят равен на него по светлост сив квадрат. Това сиво изглежда върху жълто като светло
виолетово, върху оранжево - синкаво сиво, върху червено - зеленикаво сиво, върху зелено - червеникаво сиво, върху синьо - оранжево сиво, и върху виолетово - жълтеникаво сиво. Към всеки цвят сивото се появява тонирано в допълващия му цвят. Дори чистите цветове проявяват тенденция да се стремят взаимно към своя допълващ цвят. Това явление се определя като симултанен контраст. Последователния контраст и симултанния контраст доказват, че окото на човека е удовлетворено или е в равновесие само тогава, когато е осъществен законът за допълването, Hering показа, че очите и мозъкът изискват средно сивия цвят и стават неспокойни, когато него го няма. Ако наблюдаваме бял квадрат върху черен фон и оттеглим погледа си, в окото се възпроизвежда черен квадрат. Ако гледаме черен квадрат на бял фон, като резултат се появява бял квадрат. Окото се стреми да възстанови състоянието на равновесие. Ако обаче гледаме средно сив квадрат на сив фон, не се получава образ, различен от наблюдаваното средно сиво. Това доказва, че средно сивото отговаря на изискваното от нашите оптически сетивни органи състояние на равновесие. Процесите в субстанцията на виждането предизвикват съответни физически усещания. В нашия оптически смислов апарат хармонията означава едно психо-физическо състояние на равновесие, при което дисимилацията и асимилацията на субстанцията на виждане са с еднаква големина. Неутралното сиво създава това състояние. Едно такова сиво може да се получи от смесване на черно и бяло или от два допълващи се цвята и бяло или от повече цветове, когато в тях се съдържат трите основни цвята - жълто, червено, синьо в съответни съотношения. В една допълваща се двойка цветове фактически се съдържат трите основни цвята:

• червено: зелено = червено: (жълто и синьо)
• синьо: оранжево = синьо: (жълто и червено)
• жълто: виолетово=жълто и (червено и синьо)

Поради това може да се каже: когато в една цветова композиция от два или повече цвята има жълто, червено и синьо в съответни количества, те дават смесени сив цвят.

Жълто, червено и синьо могат да се поставят като цялата общност на всички цветове. Окото изисква, за да бъде задоволено, тази пълнота, при което се намира в хармонично равновесие. Два или повече цвята са хармонични, когато заедно дават неутрално сиво.

Всички други цветни комбинации, които при смесване не дават сиво, са от по-експресивен или дисхармоничен вид. При художествените картини има много едностранно експресивно оцветени шедьоври, които според дадените тук
определения не са хармонично композирани. Те оказват възбуждащо и почти вълнуващо въздействие чрез едностранно подчертаната употреба на определен цвят и нейната изразителност. Това означава, че не е необходимо всяка цветова
композиция да бъде хармонична. Лесно може да се разбере, че от значение са не само поставянето на цветовете един спрямо друг, но и тяхното количествено съотношение, чистотата и светлостта им. Основният принцип на хармонията се извежда от закона за физиологичното изискване за допълване ... Когато Ostwald пише: "Приятно действащите цветови групи наричаме хармонични", това доказва неговата чисто субективна преценка за хармоничното. Понятието цветова хармония трябва обаче да се издигне от субективно обусловеното чувстване в обективна закономерност.

Когато Ostwald казва: "Хармония = ред", и когато под подреждане разбира еднаквите по стойност цветови кръгове и триъгълниците с еднакъв цветови тон, той пренебрегва физиологично обусловените закони на възпроизвеждането на образа и на симултанността. Един изключително важен основен принцип на всяка естетическа наука за цвета е цветовият кръг, тъй като той представя цветовия ред. Тъй като творците работят с цветни пигменти, подреждането на цветове трябва да е подчинено на законите на смесването на пигментните бои. Срещуположните цветове трябва да бъдат допълващи се и тяхното смесване трябва да дава сив цвят. Така в моя кръг срещу синьото има оранжево, като смесването на тези цветове дава сиво. В
кръга на Ostwald срещу синьото има жълто, което като пигментна смес давазелено.
С дефиницията на хармоничното се поставя основата на хармоничната композиция. Важно за нея е количественото съотношение на цветовете, които още Гьоте, на базата на оценката на светлата стойност на цветовете, е определил, както следва: жълто: червено: синьо е както 3:6:8.

 Съвсем общо може да се каже, че всички допълващи се цветови двойки, всички тризвучия, чиито цветове в цветовия кръг с 12 части стоят в равностранен или равнобедрен триъгълник, или в квадратни или правоъгълни взаимоотношения едни спрямо други, са хармонични. Жълто-червено-синьо представлява хармонично тризвучие. Ако се поставят цветовете жълто, червено и синьо в 12-частния кръг във връзка един с друг, се получава един равностранен триъгълник. В това тризвучие се изразява най-голямата и могъща сила на цветовете. Всеки от трите цвята има типичен и незаменим характер. В своето съзвучие всеки цвят действа статично за себе си, т. е. жълтото действа като жълто, червеното- като червено, а синьото – като синьо. Окото не изисква друг допълващ цвят и смесването на трите цвята дава тъмно сивочерно.

Фигурата на отношенията на равнобедрения триъгълник се образува от цветовете жълто, червеновиолетово и синьовиолетово. Хармонично четиризвучие представляват цветовете жълто, червенооранжево, виолетово и синьозелено, като фигурата на тяхното съотношение е квадратът. Цветовете на хармоничния правоъгълник са жълтооранжево, червеновиолетово, синьовиолетово и жълтозелено.

Използваните тук фигури - равностранен и равнобедрен триъгълник, квадрат и правоъгълник могат да се изградят от всеки даден първи цвят. Фигурите могат да се завъртят в кръг и с това се получава равностранен триъгълник вместо от жълто-червено синьо, триъгълникът жълтооранжево- червеновиолетово-синьозелено, или триъгълникът оранжево-виолетово-зелено, или триъгълникът червенооранжево-синьовиолетово, жълтозелено, с всички други фигури на взаимоотношения може да се постъпи по същия начин. Други изпълнения се намират в раздела за "акордията".

Конструктивната наука за цвета
Всичко конструктивно пресметнато обаче не е решително водещото в изкуството. Интуитивното възприятие стои над него, тъй като то води в света на ирационалното и метафизичното, което не може да се обхване с никакви числа. Интелектуално конструктивните разсъждения са само "колата", която ни отнася до вратата на новото създаване...

Седемте цветови контрасти
За контраст се говори тогава, когато между две сравнявани цветови въздействия могат да се установят ясни различия или интервали. Когато тези различия се повишат максимално, се говори за противопоставяне на еднакви или полярни контрасти. Така голямо-малко, черно-бяло, студено-горещо при свето най-голямо повишаване са полярни контрасти. Нашите сетивни органи могат да ги възприемат само посредством сравняване. Ние приемаме дадена линия за дълга, когато до нея има по-къса, с която да я сравним. Същата линия изглежда къса, когато до нея има по-дълга. По същия начин въздействието на цветовете може да се повиши или отслаби чрез контрастни цветове.

Когато проучваме характерните начини на въздействие на цветовете, можем да установим седем различни контрасти. Те за толкова различни по своите закономерности, че всеки контраст трябва да се изучава сам по себе си. Всеки от тези седем контраста, по своя специфичен характер и стойност за оформянето, по своето експресивно и конструктивно въздействие, толкова своеобразен и уникален, че в него може да открием основните възможности не цветовете за оформянето. Гьоте, Бецолд, Chevreul и Хьолцел са изтъкнали значението на различните цветови контрасти. Chevreul е написал цял труд върху "симултанния контраст". До днес липсваше нагледно, учебно и практически разработено въведение към своеобразните въздействия на цветовите контрасти. Тази разработка на цветовите контрасти представлява важна част от моята наука за цвета. Седемте цветови контрасти са:

1. Контраст на цвета сам по себе си
2. Контраст светло - тъмно
3. Контраст студено - топло
4. Допълващ контраст
5. Симултантен контраст
6. Контраст на качеството
7. Контраст на количеството

В своята теория за хармонията Итен се обръща към идеите на Румфорд и Гьоте. Нека си спомним: Румфорд беше първият, който изказа твърдението, че съчетаването на цветовете е хармонично тогава, когато общото смесено излъчване дава като възприятие бял цвят. Физически той обоснова това, че тези съчетания представят целия спектър и с това и "пълнотата" на цветовете.

Обясненията на Гьоте как се стига до хармонично възприемане на цветовете са от физиологичен характер. Органът на зрението е създаден така, че самият той да "изисква" противостоящите цветове. Това се обосновава с ефекта на възпроизвежданите в окото цветове. Според теорията на Гьоте за всеки произволно избран цвят е хармоничен този, който се възпроизвежда от окото. А и тези два цвята, наблюдаваният и възпроизведеният, водят до нецветно, а именно, сиво, когато бъдат смесени помежду си като пигментни бои. Итен показва, че е убеден в правилността на възгледите на Гьоте и Румфорд, доколкото тези принципи съвпадат. Той обаче изобщо не се съобразява с научните открития на английския физик Томас Йънг, който още в началото на 19 век откри, че в мрежестата тъкан на човешкото око има три различни видове елементи *, от които единият е за възприемане на късовълновите, другият - за средновълновите, а третият - за дълговълновите лъчения на спектъра. Тази теория за "трите компонента на зрението", която по времето на публикуването на книгата на Итен се разглеждаше по цял свят като научно доказано откритие, се пренебрегва от него. Тъй като заключението от тази трикомпонентна теория е фактът, че в органа на зрението има три основни възприятия, които нарекохме първични цветове, и които се възприемат като виолетовосиньо (синьо), зелено и оранжевочервено (червено).

Възможно е Итен, който действително беше една изтъкната творческа личност, да не е имат достъп до такъв научен обмен и до изведените от него теоретични зависимости. Поради това той е приел старата историческа заблуда, на която са станали жертва също и Гьоте и Рунге, и която и до днес отново изплува в много учения за художествените цветове, а именно, че основните възприятия на органа на зрение са "жълто, червено и синьо". В резултат на това в главата "Конструктивно учение за цвета" има подробни указания, как неговият цветови кръг от 12 части се получава чрез смесването на основните цветове жълто, червено и синьо, и тези изходни цветове трябва при това да се поставят въглите на един равностранен триъгълник. Ако обаче се проверят така наречените изходни цветове, се установява, че при това в никой случай не става дума за основно цветове, а за вече смесени цветове. Едно сравнение на цветната звезда на Итен (цветна фигура 32)с цветното слънце (цветна фигура 6)показва това ясно; тук има връзка и вътрешната страна на предната обложкана книгата.

Използваният от Итен жълт цвят е вече донякъде червеникав. Неговото червено е смес на основните цветове виолетовосиньо и цианово синьо. Според Итен, от тези изходни бои при смесване трябва да се получи чисто оранжево, чисто зелено и чисто виолетово. Това обаче е, разбира се, напълно изключено. Човек може да си помисли, че самият Итен никога не е извършвал лично такива опити за смесване. Защото ако се следват неговите указания, вместо обещаното виолетово се получава тъмно, мръсно, виолетово кафяво, а също и смесеното зелено е мръсно и тъмно. Единствено оранжевото може донякъде да се получи приблизително от червеникавото жълто и от жълтеникавото червено.

Това че Итен се придържа към тези погрешни предпоставки и още по- неразбираемо, тъй като той самият, при отпечатването на своята книга не е използвал предлаганите от него "основни цветове жълто, червено и синьо" и е оставил да се получат другите цветови нюанси чрез смесване; много повече са прилагани шестте пъстри печатарски бои жълто, червено, синьо, виолетово, зелено и оранжево. Дори и с три най-чисти печатарски бои не е било възможно при смесване да се получат посочените от него резултати. Въпреки че в книгата си "Изкуство на цвета" Итен прави обстоен исторически преглед, той се задоволява с една субективно, необоснована и недоказуема теория. Във връзка с обясняването на създаването на хармония, Итен следва учението на Хьолцел за седемте контраста, което обаче донякъде модифицира.

Четирите първи контраста, които той назовава, са идентични с контраста на цвета сам по себе си, контраста светло - тъмно, контраста студено - топло, контраста на допълване. Контрастът на степента на пъстрота, който Хьолцел един път нарича ярко - матово, а друг път цвят - нецвят, Итен обединява и го определя като "контраст на качество". Накрая контрастът на Хьолцел "много - малко" при него става "количествен контраст". И Итен прибавя, тъй като очевидно иска да остане при числото седем, а поради обединяването е останала и една свободна позиция, симултанния контраст, вероятно, затова защото седмицата има седем дни, е тоновата стълбица - седем степени.

Това, което беше казано вече за теорията на Хьолцел за контрастите, се отнася по смисъл и естествено по същия начин и за изброените от Итен контрасти. Контрастът "цвят сам по себе си" на Итен, се отнася по-скоро до характеристиката на различния "вид пъстрота". Тук за отбелязване са обаче и основните цветове бяло и черно, както излиза от неговите примери. Контрастът топло - студено и контрастът на допълване също са варианти на признака "вид пъстрота". Контрастът светло - тъмно определя характеристиката светлост, а с контраста по качество, както беше казано, се наименова характеристиката степен на пъстрота. Изцяло липсва характеристиката "вид непъстрота". Контрастът по количество принадлежи към една напълно друга категория, тъй като се отнася за повърхностни съотношения. И това, че Итен хвърля в същото гърне и симултанния контраст, е действително учудващо. Тъй като тук става дума, както вече беше отбелязано, за един физиологичен процес, който води до изменение на характеристиките на естетическите различия, но който точно толкова не може да се приравни към изменението на характеристиките на естетическите различия, колкото и плоскостните отношения на количествения контраст.

Итен се придържа към предложения от Бецолд 12-дялов цветови кръг. Във връзка с хармонично подхождащите си видове пъстрота той следва, както се вижда от Фиг. 48, представите на Гьоте, Шеврьо и Оствапд. Под заглавието "Субективните цветови съзвучия" Йоханес Итен описва опити със своите ученици, Той разказва, как неговите ученици отначало се колебаели да приемат обозначените от него цветови съзвучия за хармонични.

Те му обяснявали, че неговите възгледи не съвпадат с техните собствени усещания за хармония. Тогава той им възложил задача всеки да нанесе върху един лист такива цветове, които счита за оптимално хармонични. Докато учениците работели, той, както съобщава, напуснал класната стая. След като листовете били готови и лежали събрани върху масата, за него било възможно да раздаде листовете на съответните ученици, без предварително да знае кой лист от кого е нарисуван. Накрая поискал от учениците всеки да държи нарисувания от него лист пред себе си.При това станало ясно, че представите за хармония от отделните ученици били определени от техния тип.

Светлорусите и със сини очи и розова кожа предпочели свежи и светли цветове. При чернокосите с тъмна кожа – напротив, имало тъмноцветни нюанси. С това Итен разграничава "субективните хармонии" и "обективните хармонии".

Обективни хармонии били тези, които изглеждат хармонични на всеки наблюдател, а субективните се възприемат като хармонични само от определен тип хора. Въз основа на теорията на Итен за определяната от типа и субективната хармония в Съединените щати била разработена система за персонално определяне на цветовете. При това хората се разделят на четири типа, които въз връзка с цветовете на сезоните се определят като"пролетен тип", "летен тип", "есенен тип" и "зимен тип". На всеки тип се придава палета от съответстващи на индивидуалността му цветове. Търсещият съвет получава "цветен паспорт", в който се дават тези цветове като мостри. Те му служат за ориентиране при закупуването на дрехи и т. н. Собственият принос на Итен към учението за цвета и учението за хармонията се състои в това. че той посочва, че възприятието за хармония зависи от типа. Телесните цветове на хората, т. е. цвета на кожата, очите и техния тен, следователно имат връзка със субективните им представи за хармония.