Гвоздеи

Гвоздеят държи чрез захващане на тялото му към материала. Колкото по - остри са гвоздеите, толкова по-лесно се заковават. Недостатъкът е страничното действие върху дървото, което в най-лошия случай може да доведе до разцепване на материала.

Нашият съвет:
Гвоздеите не се изкривяват при наковаване, когато са стабилизирани чрез насрещно подпиране с втори чук.

Ако се държи по-малко на външен вид, отколкото на здравото захващане и ако безопасността на приложението го позволява, най-добре е да се използват специални дълги гвоздеи, които със сигурност ще се покажат от другата страна на дървото. Чрез извиване на върха (подгъване) силата на захващане може да се подобри значително.

Гвоздеите с широки плоски глави са много подходящи за сандъци, дървени врати и ламперии, както и за монтажи в строителството (кофражи). С тях могат да се направят стабилни рамки (например решетки за защита от насекоми) без допълнително подсилване, като дървените летви са изрязани под ъгъл от 45°.

Нашия съвет:
Доброто захващане се постига чрез отвесно заковаване на гвоздеите. Ако са в една редица, най-добре е те да се набиват наклонени в противоположни посоки. За да се намали разцепващото действие върху дървото, всеки втори гвоздей трябва да се поставя отместен встрани.

Върхът на гвоздея се забива, като клин разкъсвайки влакната на дървото, така лесно може да се получат цепнатини. За да се избегне това, можете да затъпите острието чрез удари с чук или да отрежете с клещи върха на пирона. При големите диаметри на гвоздеите е препоръчително предварителното пробиване на материала с бормашина.

При видимите свързвания с гвоздеи, при монтаж на летви, по-практичното решение са зенкованите щифтове (или гвоздеи без глави). Те се заковават до тогава, докато главата им стигне до повърхността на дървото и накрая се донабиват още малко в материала с помощта на център (заострен стоманен болт).

Предимство: Повърхността на материала остава плоска; малките дупки, които оставят след себе си скритите глави, се затварят частично; а останалата дупчица може по-късно да се покрие с кит.
За да се избегнат разцепвания, при твърдо дърво, желателно е да се пробие предварително с бормашина. Ако други материали например плоскости от талашит или листове фазер се свързват с масивно дърво, носещата по-дълга част на гвоздея трябва винаги да е забита в масивното дърво, а главата на гвоздея да завършва точно на повърхността на плоскостта (листа).