Правилно пробиване

Пробиване с маткап
Ударно пробиване с множество по-леки удара (машина за ударно пробиване)
Пробиване с тежък пробивен чук - завъртане с няколко удара, които са силни. За тази цел се нуждаете от електропневматичен пробивен чук.

За по-голяма прецизност тук трябва да споменем и колонковото сондиране, което се използва за по-големи дупки или при труден за пробиване бетон.

При по-здрави стени с плътна структура (напр. бетон или варовик) се пробива с маткап или чрез ударно пробиване.

Въртеливото пробиване се използва предимно за шуплест бетон или гипскартон както и за талашит. Трябва само да се внимава дупката да не стане прекалено голяма.

Същото важи и за плочките. За да не се наранят трябва по възможност да се пробива по фугата. В случай, че това не е възможно е добре да залепите гофрирана лента върху плочката, с което се избягва приплъзването на върха на бургията по плочката както и напукването на повърхността.

Като основно правило за правилната дълбочина на дупката важи: дължината на дюбела + 10 мм.

Независимо от съответния вид, бургията трябва да се избира спрямо дюбела. Внимателно прочетете информацията на производителя върху опаковката. В повечето случаи диаметърът на дюбела отговаря на диаметъра на бургията. При шуплест бетон все пак е препоръчително бургията да е с милиметър по малка от дюбела. Винаги внимавайте бормашината да е под прав ъгъл към стената!

След пробиването дупката трябва основно да се почисти (издухайте или почистете с прахосмукачка), тъй като единствено в чиста дупка може да се постигне максимална устойчивост. Останалият в дупката прах действа като чакъла при ремонт по пътищата - няма голяма издръжливост.