Ръчни инструменти

Колената на клещите и ножиците трябва да се смазват от време на време, за да не клеясват. Маслото представлява добра защита от корозия. Ножиците режат по-добре, когато с тях от време на време се реже фина шкурка, което позволява заточване на кантовете на острието. Ако има разстояние между раменете на ножицата в коляното, трябва да затегнете болта.

Главата на чука трябва да се наточва от време на време. По този начин удрящата повърхност остава равна и не се приплъзва от обработвания детайл. При образуването на неравни или остри кантове има риск от порезни рани. Същото важи и за длета.

Ако дръжката на чука е нестабилна, можете да го потопите във вода. Това е само временно решение, най-добре е да смените дръжката или да закупите качествен чук със завинтен клин. За да смените дръжката е необходимо да изрежете или намалите частта, която се пъха в отвора. След поставяне на главата на чука на това място се забива клин от твърдо дърво. Стърчащият край се изрязва и шлифова.

Рендетата и пилите се затъпяват при употреба, защото по повърхностите им с времето се полепят стружки и фини частици от други материали. В този случай можете да почистите със стоманена четка, ръчно или с помощта на бормашина, в която се поставя четката.

Нови фини и подсилени триони трябва да бъдат обработени преди първото им използване, тъй като листът на триона най-често е лакиран (като защита срещу ръжда). Слоят лак пречи на равномерното движение на триона и трябва да бъде отстранен. Често ширината на рязане е една идея по- голяма, което води до повече усилия и лошо водене.Това може да се ограничи чрез внимателни удари с чук - листът на триона се поставя на метална подложка.

Закалените трионни листове се заточват само в специализирани магазини, незакалените могат да се заточат и собственоръчно. В този случай всяко пространство между зъбите се точи със специална пила.

Метчик се почиства с месингова четка от стърготините и се смазва.

Водните нивелири трябва да са абсолютно чисти, в противен случай точното мерене би било невъзможно. Остатъците от мазилка се отмиват и водният нивелир се намазва с масло, за да се предпази от повторно замърсяване.

При шпаклите и зидарските мистрии внимателното почистване след употреба е много важно. При полепване на мазилка по тях се измества тежестта, така че нормалната работа става невъзможна. Кантовете на очуканите шпакли могат да се загладят на лентова шлайфмашина.

Дюзи и корпуси на пистолети с горещ въздух и пистолет за силикон трябва да се почистват след всяко използване. Силно лепило и силикон е невъзможно да бъдат отстранени по-късно.

Четките за боядисване запазват своята еластичност, когато след основно почистване се потопят в сапунен разтвор. Преди следващата употреба трябва да се изплакнат добре с вода.

Всички режещи инструменти трябва да се наточват редовно. Рендетата и дърводелските длета са фабрично наточени, но не остават задълго остри. Затова трябва да се наточат върху специален камък, с което се полират фините следи от шлайфането. Според вида си тези точещи камъни трябва да се напръскват с масло или вода по време на точенето, за да се предотврати прегряване на стоманата. Какво средство да се използва, е отбелязано върху самия камък.

При наточване, фаската се полага с цялата си повърхност и острието се прокарва с лек натиск по цялата дължина и ширина на камъка.

Тъй като остриетата на рендетата често са по- широки от камъка, то те трябва да се водят напряко на страничния кант на камъка. Дърводелското длето се води кръстосано по посока стрелката на точещия камък.

При дървените рендета с течение на времето се износва не само острието, но и основата. В този случай тя трябва да се заглади. Най-напред се отстранява острието и се залепва парче фина шкурка върху напълно равна повърхност. Рендето се движи, докато изчезнат всякакви неравности.

Точещите камъни се износват с времето и се издълбават на силно натоварените места. Те се заглаждат с шкурка, която се поставя върху равна повърхност. Маслените камъни се нуждаят от специална грижа. След употреба те се измиват с бензин и се съхраняват леко смазани и защитени от прах.

Ако острието се нащърби, трябва отново да се наточи. Затова се използват двойни шлайфмашини или комбинация от шлайфдискове и лентов шлайф. При максимално въртене от 100 до 200 оборота/ мин. и допълнително охлаждане чрез водна баня не се стига до прегряване. Това е важно, тъй като стоманата губи своята твърдост и еластичност при прегряване.

Специални механизми за обтягане осигуряват сигурна и равномерна работа. По време на шлайфане винаги носете предпазни очила заради риска от искри.
Шлайфдиск с полепнали стружки се почиства, като се притиска рендосваща ролка срещу въртящия се диск. Рендосващата ролка се прикрепва с подходяща стойка към основата на шлайфмашината. Ако това се прави редовно, издръжливостта на шлайфдиска се увеличава многократно.

За допълнителна обработка и почистване на диска рендосващата ролка се притиска умерено.

На обратнатa страна /огледалната страна/ на дърводелското длето, при шлифоването се образува фин издатък, който може да се почувства с пръст. За да го премахнете, острието се изтегля с пълната повърхност на огледалната страна, докато издатъкът се отчупи.

Точене на свредла: това не може да се приложи при всички свредла. При дюбелите с центриращ връх става лесно. За целта най-подходяща е острата завършваща пила. Спираловидните свредла от обикновена стомана могат да бъдат добре заточени по този начин. Важно е да се заточват двете страни равномерно, за да не се измести върхът от центъра. В специализираните магазини се предлагат специални заточващи уреди, които могат да се свържат с бормашината и да осигурят точно и центриращо заточване на конусовидния връх. При свредлата, изработени от твърд метал или титан е невъзможно допълнително заточване с обикновени средства, защото този вид материали са много твърди.

Приятна работа!