Лепене на плочки с нивелираща система и готово лепило

По-големите плочи почти задължително се лепят със система за нивелация. Гърбицата в средата не може да бъде премахната без упражняване на усилие, което да доведе до изправяне на повърхността. А докато е още мокро, лепилото не може да задържи плочката. 

Пастообразното лепило за плочки е готово за употреба. Нанасяйте такова количество върху основата, което можете да обработите за около  10-ина минути. Основата трябва да може да поема част от водата в сместа, иначе ще има да чакате да изсъхне. Но пък ако основата попива твърде много вода, трябва да се грундира предварително.
Слоят няма нужда е много дебел – контролирайте го с маламашката – 3 до 8 мм зъб е напълно достатъчно.
Колкото по-голяма е плочката, която лепите и колкото фугата е по-тясна, толкова по-бавно ще изсъхне лепилото.

Ако правите някакви поправки, или пък имате малка площ за лепене вътре в помещенията, си вземете  кофа от 1 кг. Може и от  5кг или 15 кг. Но добре затворете капака ако ви остане някакво количество, за да го запазите и да го използвате по-късно.  За една плочка и картуш ще ви свърши работа, както направи моят приятел, за да си смени счупената плочка в банята. Сега чака да се счупи друга, че да я смени и нея, защото блока, в който живее се движи като жив. 

Слагате плочката и с чука създавате вакума, необходим за залепването. Нали знаете защо повечето гумени чукове за лепене на плочки са двуцветнни – с бялото за светли плочки, черното за тъмно плочки. За да не остават петна.
След като първата плочка е залепена, се слагат изравнителите. Ако е много голяма плочката, те се слагат на 10-ина см. от всеки край и в средата, ако е необходимо. Тези изравнители играят роля и на дистанционери и затова са с различна дебелина – те определят и  ширината на фугата

Аз лично препоръчвам слагане на изравнител и в средата поне на едно място, за да не получи гърбица.
Изключително грозно е, когато стъпвате по красиви и големи плочи, а се спъвате в издадените им ръбове.

След като залепите съседните плочки, идва и съществената част от работата – самото нивелиране на плочките. 

Преди да сложите клиновете и да изравните плочките и с просто око се вижда, че те не са равни.
Съществуват различни системи за изравняване – кои по-ефективни и лесни за работа, кои по-сложни. Естествено колко по-лесно и бързо се работи, толкова системата е по-предпочитана от майсторите.
Клинът, който е разграфен за по-голяма стабилност след пристягане, се поставя в изравнителя и с клещите се затяга.  

И така по цялата площ – по стените или по пода, няма значение.
Сега ако повторим проверката и направим едно слаломче между клиновете, ще се убедим, че вече няма вълни по плочките.

След като изсъхне лепилото изравнителите се отстраняват с чук. Те се отчупват под нивото на плочките и така не пречат при фугирането.
Клинчетата ще си ги съберем, за следващото лепене.

При използването на система за нивелиране се избягва т.н. „дърпане“ на плочите и изкривяването им при съхнене на лепилото. Лепенето също е по-лесно и по-бързо. Е, след това нямате оправдание ако има дунавски вълни по плочките. Затова погрижете се за изравняването им по време на самото лепене. 
След като изсъхне лепилото -  няма корекции.